Капки от Русия

Това е първата поява на Борис Зайцев на български език.

У нас реакциятана почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - „Непознат!”

Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно - и още незавършило - издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?” А Зайцев е публикувал от двайсетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972г. на 90. Създадената от този човек книжнина е огромна: „целият Зайцев” - това са около 700 (!) заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, белетризирани биографии, мемоарни очерци, статии, пътеписи... В стила му си дават среща - и сблъсък - руската класика и отричането й. Което ще ни науми за Сребърния век и за пост-сребърновековците..

Това първо българско томче събира биографиите-есета „Животът на Тургенев” и „Чехов” с пътеписите „Атон” и „Валаам”, от посещенията на Зайцев в тези молитвени места между двете войни. Какво свързва тези четири творби е трудно да бъде обясне, но на човек, който не ги е чел; прочелият - ще знае. „

Революцията разсича живота и писанието на Борис Зайцев. Когато по чудо се озовава в Париж през 1922, той е четиридесетгодишен мъж и вече двадесетгодишен писател, формирал се през Сребърния век. Автор е на два автобиографични романа, единият за това, как в 1905 е помагал на тогавашната революция, другият - как да оцелее морално човек като него в революцията от 1917. Човек - като него чувствителен и честен. Героят му не оцелява в Русия.

А авторът оцелява в Париж, дълго, до 1972, става морален стожер на бялата емиграция, много пише. До края копнее да се върне, но сам си е пресякъл пътя: не иска никакъв допир до ония, които властват над Русия, убивайки я.