Африкански лов

Трябва да измине близо половин век от екзекуцията на изтъкнатия поет символист Николай Гумильов (1886-1921), за да могат неговите прозаични произведения да видят бял свят в родината му. Някои са препечатани от малотиражните издания от времето на Първата световна война и навечерието на гражданската война в Русия, но много от тях се публикуват за първи път. Авторът е бил осъден на забрава и книгите му десетилетия наред са били забранени. Обаче тяхната зловеща и натрапчива красота не се изгубва, отново се протяга към читателя и неизменно го вълнува.

В спомените си за посочените години Владислав Ходасевич посочва именно този свой връстник като навярно най-младия по дух изследовател на света и словото. Хапливата ирония на Гумильов неизменно съжителства с по детски будното му въображение. И макар да описва реалност, която е безмилостно разрушавана, във вдъхновените му редове неизменно се таи мъчителен хуманистичен порив. В настоящия сборник, за първи път на български, са представени всички значими негови прозаични произведения.