Ножчето на професора

Тадеуш Ружевич е свидетел на войната, което, както е известно, представлява за творчеството му една от най-важните опитности. (...) Въпреки дългогодишното приятелство, въпреки общия поколенчески опит, въпреки близостта в интелекта и въображението - Ружевичовото описание на престоя в лагера е само индиректно. Затова тук можем да говорим за посттравматично преживяване или - но много предпазливо - за постпамет. Близкото приятелство на Ружевич с Порембски съвсем не е основание поетът да разбира по-добре опита, „изнесен“ от концентрационния лагер - в този смисъл той стои по-близо до читателя, отколкото до своя приятел. Затова и няма да опише влака на смъртта „отвътре".

Марчин Яворски литературен историк и критик