Музикална творба и изпълнителска практика: музикалнокултурни модели

Изследването разглежда връзката между музикалната творба и изпълнителската практика в нейните многостранни и специфични за различните епохи прояви - една недостатъчно разработена в българската музикална наука тема. В центъра на авторската гледна точка са комуникационната среда, музицирането, изпълнението, интерпретацията и други компоненти, които имат пряко отношение към реалното функциониране на творбата. Проследени са два модела - автокомуникативен (когато създателят и изпълнителят на музиката са едно и също лице) и диалогичен (когато са различни субекти). Въведена е идеята за общокултурни кодове, създадени от изпълнителската практика, които действат като опорни моменти в хода на музикалноисторическия процес и предизвикват специфична музикалноисторическа комуникативна ситуация.

Книгата е насочена и към активно концертиращите музиканти, музикалните педагози, студентите във висшите учебни заведения и към всички, които биха искали да се запознаят по-задълбочено с особеностите на музикалната практика в миналото и съвременността.