Геопоетики. Провидяни пътища на културата и в литературата

Михаил Неделчев е големият майстор на литературноисторическия сюжет - първо да го провиди посред разхвърляни парчета минало и после заразително да го разкаже. Геопоетиките в тази книга се раждат от взаимното проникване на пространство и почерк у български писатели, поети и художници. Като един истински детектив на литературните географии Михаил Неделчев ни повежда към забравени, потулени, недовидяни писателски и житейски траектории, увличащи както специалиста, така и любителя читател. Книга за пристиганията и оттеглянията ни, за родните чужбини и чуждите българин.

Георги Господинов

Михаил Неделчев продължава да прави нови и нови пътища на познание в културното присъствие на българската интелигенция. Този път има поредна находка - да видим как през литературата може да проникне и живее представата за големите европейски места - Париж, Рим, Петербург и много други. Да усетим как се допират политика, история, култура чрез литературните текстове. Често сме смятали работата на поетите и белетристите като изолирана от всекидневието на политиката и обществените настроения. Имаме основания да я отбелязваме като самотна, висока човешка дейност. Но винаги сме знаели, че голямата литература влияе върху ценностната ориентация на големи групи хора. И този свят на влияния ни разкрива професор Неделчев в редовете си на„Геопоетиките". И то за едно голямо време на филия и фобия в българското общество - края на 19. и началото на 20. век.

Майсторството е в начина, по който се представя връзката между политиката и литературата в този период. Докато четях текстовете не ме напускаше един разказ от началото на века. Професор Иван Шишманов в качеството си на министър на просвещението защитава бюджета в Народното събрание. Депутат от опозиция го критикува, че са предвидени средствата за командировки в чужбина на български поети и писатели. Отговорът на великия Шишманов е: „Убеден съм, че български поет или писател, след като е дишал една седмица парижки въздух, ще пише по-добра българска литература". Ако някой се нуждае от доказване на тази мисъл, то текстът на Михаил Неделчев ще му помогне. И, разбира се, не само това. Ще се докосне до едно от най-смислените човешки неща - културата.

Веселин Методиев