ЙОРДАНОВ, СТЕФАН

Преподавател в катедра „Стара и средновековна история“ при Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, доктор по история, доцент по стара история. Автор на книгите: „Тракийският воин. Проучвания върху военната и социалната история на древна Тракия“; „Проблеми на потестарно-политическата и историческата етнология. Библиография, историографско и проблемно-теоретично проучване. Част първа. Въведение в проблематиката“; „Из етническата история на древна Тракия“; „Медвенският гръмовержец в следосвобожденската публицистика“ (в съавторство с Тодорка Михалева) и на учебното пособие „Въведение в историята на религиите. Курс лекции. Част I. Религията като културно-исторически феномен“. Настоящото издание възпроизвежда текста на неговия дисертационен труд, защитен през 1991 г.

The TYPOLOGY OF THE STATE FORMATION PROCESSES IN ANTIQUITY according to the data from the Balkan-Anatolian region, the end of the 2nd - the beginning of the 1st millennium BC, has been discussed in the book. The main topic of the analysis are as follows:

-Theoretical and methodological problems of the study of the transition to class society and state, with a special attention to the role of the primitive age-set system of the society in the institutional system of the military democracy or chiefdom.

The ancient mytho-epic tradition as a source of study of the state formation processes, including on the basis of the idea of mythology as a relictual social normativity.

The mythologems „magical childhood“, „slave-king“, „shepherd-king“, „stranger-prince“, „trials of values“, „matrilocal marriage and succession to the power“ and „Ver Sacrum“ type migration as relicts of a integral institutional system, representing a testimony for the role of the age-set stratification in the potestary- political systems of Balkan-Anatolian region.

-The nature of the figure of the so called priest-king.

В книгата е анализирана типологията на държавообразувателните процеси в древността, по материали от Балкано-Анатолийския район, краят на II - началото на I хил. пр. н. е., въз основа на обсъждането на следните въпроси:

- Теоретични и методологически проблеми на проучването на прехода към класово общество и държава, със специално внимание към ролята на първобитната полово-възрастова стратификация в институционалната система на военната демокрация, респ. т. нар. чийфдъм.

- Мито-епическата традиция на древността като извор за проучването на държавообразувателните процеси, въз основа на идеята за митологията като реликтова социална нормативност.

- Митологемите „вълшебно детство“, „цар-роб“, „цар-пастир“, „принц-чужденец“, „ценностни изпитания“, „матрилокален брак и наследяване на властта“ и миграции от типа „Свещена пролет“ като реликти от единна институционална система - свидетелство за ролята на първобитната полово-възрастова стратификация в потестарно-политическите системи на Балкано-Анатолийския район.

-Типологията на фигурата на т. нар. цар-жрец.