Проучвания върху социалната история на средновековна България | Socii et potestatis imperii bulgarorum description

Съдържание

Finis coronat opus. Доцент д-р Стефан Йорданов в навечерието на 65-та си годишнина

Предговор

Очерк първи. Езикови, етногенетични, етнокултурни и социално-политически проблеми от историята на прабългарите и на Първото българско царство. Вместо въведение

I. Етнолингвистичната принадлежност на прабългарите

II. Етнокултурната и социалната организация на прабългарите и на

Първото българско царство

III. Потестарно-политическата система на прабългарите и на

Първото българско царство

IV. Проблеми от социалната и политическата история на Второто българско царство, най-вече във връзка с т.нар. въстание на Ивайло

V. Ивайло und kein Ende. II. Към проучването на политическата идеология на средновековното българско общество

Заключение

Приложение I. Резюмета на включените публикации на български език

Приложение II. Rйsumйs des textes publiйs dans le recueil

Приложение III. Историографски раздел: Езикова, етническа и социално-политическа история на прабългарите и на Първото българско царство – библиография и историография. Основна тематична насоченост на прабългаристиката. Други въпроси, консултирани в публикуваните проучвания

Приложение IV. Quelques remarques sur l’origine des idйes dualistiquesхdans un monument de la littйrature apocryphe bogomile

Очерк втори. Славяни, тюрки и индо-иранци в ранното средновековие (Езикови проблеми на българския етногенезис – към постановката на въпроса)

Очерк трети. Епизод от етнокултурната история на прабългарите в Северното Причерноморие (хунският владетел Грод и християнизацията на кутригурите)

Очерк четвърти. Обичаят „Свещена пролет” у прабългарите и механизмът на преселенията им в Северното Причерноморие и на Балканите

Очерк пети. Бележки върху социалната организация на прабългарите

Очерк шести. За митологичната младост и мито-ритуалната ликантропия на прабългарския владетел: I. Цар Гордие-Чигочин от апокрифа „Сказание Исаево”

Очерк седми. За митологичната младост и мито-ритуалната ликантропия на прабългарския владетел: II. Кутригурският вожд Грод, Курт/Кубрат от Велика България и апокрифният владетел Гордие-Чигочин

Очерк осми. За организацията на граничната охрана в епохата на

Първото българско царство

Очерк девети. Проблеми на титулатурата в епохата на Първото българско царство в изследванията на Юрдан Трифонов

Очерк десети. По повод на една предполагаема антична реалия в ранносредновековна България (Титлата колобър у Аспаруховите българи и воинският танц колабрисмос у древните траки)

Очерк единадесети. За социално-политическата организация на Кубратова Велика България: I. Племенната общност на уногундурите, Patria Onoguria и Велика България

Очерк дванадесети. За социално-политическата организация на Кубратова Велика

България: II. Системата тьолис-тардуш и двудялбата „българи – котраги” в „Старата Велика България”

Очерк тринадесети. За социално-политическата организация на Кубратова Велика България: III. Административната организация на „Старата Велика България” и тричастното племенно деление на Волжска България

Очерк четиринадесети. Термини за обозначаване на прободно-сечащи оръжия у прабългарите

Очерк петнадесети. Мечоносците на Първото българско царство

Очерк шестнадесети. Паисий или Никифор: за личното име и титлите на основателя на

Първото българско царство

Очерк седемнадесети. За някои архаични характеристики на образа на българския

владетел от апокрифната книжнина

Очерк осемнадесети. Средновековният български апокрифен владетел и колегията

на хана и кагана в политическата практика на Първото българско царство. I. Титулатурата на средновековния български владетел в т. нар. историко-апокрифна литература

Очерк деветнадесети. Славяни и фисонити от „Диалози” на Псевдо-Кесарий и феноменът наликантропията в славянското общество от времето на Великото преселение на народите

Очерк двадесети. Троянци, варяги и българи: бележки относно средновековното

схващане за исторически континуитет

Очерк двадесет и първи. Исторически корени на фолклорната традиция

за възобновяването на Търновското царство

Очерк двадесет и втори. Тракийското наследство в българския фолклор и етно-културните промени на Балканите през Средновековието

Очерк двадесет и трети. Някои бележки върху произхода на дуалистичните идеи в

един паметник на богомилската апокрифна литература

Очерк двадесет и четвърти. За фолклорно-митологичната основа на някои реалии в

съчиненията с географски характер на Константин Костенечки (Фисон-Дунав)

Очерк двадесет и пети. Въстанието на Ивайло (1277–1280) в социално-политическата история на средновековна България

Очерк двадесет и шести. Ивайло und kein ende? Бележки върху името на Лахана/Ивайло?

Библиография

Резюме на английски език