Пясъчната книга

Тринайсет истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога“… И този негов сборник, публикуван през 1975 г., отново е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив и същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства, защото, подобно на „Пясъчната книга“ от едноименния разказ, прозата на Борхес е „чудовищно“ богата. В нея фантазното и реалното се преплитат, фактите са „само отправни точки за измислиците и разсъжденията“. А сънищата, които я населяват, продължават „да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите“, след като затворят последната страница.