67 сутрини

Не ми се беше случвало, но се случи...

Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време....

И от там – неистовото желание да успея да изкажа всичко,

което до сега съм пропуснал да споделя...

Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше....

Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7...

Не беше навик, а необходимост...

Пишех тези стихотворения някак на един дъх...

И бързах да ги споделя във фейсбук...

И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по

страница....

И извън нея...

Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не

спирам...

Не спрях...

А се опитвах да спра.

И така... 67 сутрини!

Сега вече наистина съм изрекъл достатъчно и е време да

събера всичките стихотворения на едно място...

Ето ги!

В тази книжка...