Писатели и други български омайници

Текстовете в тази книга осветляват малко известни факти, документи и писма за живота на големите български писатели и книжовници. Разказите Започват от Кирил и Методий и стигат до Емилиян Станев, Йордан Радичков, Георги Джагаров и Валери Петров.

Въпросите, на които авторът търси отговор, са разнообразни и провокативни:

Какви са Кирил и Методий и каква азбука създадоха, та за нея претендират чехи, сърби, македонци, руснаци и „вси славяни"?

Кой създава първите български читалища, явление, непознато другаде по света и по коя причина мина в забвение?

Защо Марин Дринов прие Гаврил Кръстевич за първия член на Книжовното дружество, въпреки че твърди, че прабългарите не са славяни, а хуни.

Какъв е отговорът на Стефан Стамболов на въпроса: „Какво щеше да стане с Ботев, ако беше жив и след 1878 година"?

Александър Цанков ли предложи пожизнена пенсия на бореца за правда Стоян Михайловски?

Само гражданската позиция ли накара Алеко Константинов, Захари Стоянов, Иван Вазов, Петко Славейков и другите писатели от по-старо време да се изявяват като журналисти с пиперлив език?

Как прототипът на „Бай Ганьо" Ганьо Сомов от Казанлък иска пари от Алеко Константинов, защото благодарение на него се прочул като писател?

Защо в самоубийството на Лора и Яворов се намесва дори и цар Фердинанд и изпълни ли се завещанието на поета над гробовете им да посадят явор и дафина?

Любопитен е и разказът за това кога Елин Пелин спря да иска заеми от своите приятели и издатели и получи всенародната си слава.

Няколко текста са посветени на прототипите на героите на Йовков, Хайтов, Димитър Димов, Емилиян Станев, Димитър Талев и др.

Не са пропуснати и литературни борби, противоречия и скандали, водещи до люта омраза и дори до дуели.