Модерн/предмодерн/постмодерн. Литература и историзъм

Цветана Хубенова преподава антична и западноевропейска литература в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Освен магистър и доктор на филологическите науки, Хубенова е магистър по психология, завършила е психоантропология и аналитична психотерапия в Германия и Швейцария.

През 1990 г. защитава дисертация върху антиутопичните и сатирични романи в английската литература на двадесети век. Представената още през 1984 година дисертация, както и други нейни публикации от това време, за пръв път правят опит да открият за широката българска общественост името на Джордж Оруел и романа му "1984". През 1992 г. Цветана Хубенова издава съкратен вариант на дисертацията си "Анатомия на илюзията".

Книгата "Вилхелм Райх. Пулсации на живота и знанието" излиза през 2004 г. и е резултат от интересите на Цветана Хубенова в областта на психологията и психоантропологията.

"Модерн/Предмодерн/Постмодерн. История и литература" е размисъл - преживяване из лабиринтите на паметовото ни наследство, изследване върху характера на репрезентацията в хуманитарните дисциплини, върху човешката орис в състояние на криза в историзирането и на криза в институциите, извършващи епистемологичните процедури на познание и съхраняване на човешкото. Книгата експериментира с шансовете то да не бъде погълнато в схемите на езиковите и поведенческите матрици, намира непресьхващи извори за презареждане в литературното писане и рецепция, критически обгръща моделите на историческо писане, както и опитите да се универсализират като истини или закономерности конкретни властови изяви.

Авторката препрочита литературното писане и неговото осмисляне в историческа перспектива през водещи теории и имена на двадесети век (Яус, Дерида, Лиотар, Де Ман, Гадамер, Джеймисън, Лакан, Фуко), срещайки ги с идеи от Платон, Аристотел и свети Августин до Маркс, Дилтай, Ницше, Фройд. Срещите, разграниченията и сливанията на концептуалните единства и фрагменти се разгръщат сред асоциативните мрежи на древни митове (за Пандора, Пигмалион, Икар, Нарцис, Адонис), в светлината на които се преосмисля и преживява предишното, сегашното и следващото като взаимотворими изкази на човешкото.