Човекът е въпрос • Нови стихотворения

В градския парк

чуруликат

мобилни телефони,

слънцето като чиновник

Върви към залез,

пък аз си мисля,

че голямата Вечност

се състои

от такива кратки дни.

Сутринта

прозвъннаха пролетни капчуци,

по пладне

избиха летни вихрушки,

а сега

В душата ми е есен

и младият кестен отсреща

ми се плези

с едно-

единствено

листо.