Чиновничество и властници

Каква чудна гледка се открива пред очите ни! Виждат се високите брегове на реката. А ето го и Пирдоп - разстлан в горния си край. ...Там, измежду червените керемиди на къщята, едвам се долавят широкият и нисък покрив на черковата. А право срещу нея се очертават високите кьошки на нашето училище. Ясно се очертават и зелените склонове, и заоблените върхове на гората - на Средна гора... Сгушил се е Пирдоп в нейните поли и хубавее със своята китност и премяна...

Т. Г. Влайков, „Преживяното".

Част трета. „Гимназист в София"

След освобождението цялата почти интелигенция се повика на чиновнически длъжности, за изпълнението на които бившите безкористни дейци захванаха да получават богати заплати. Тия заплати, естествено, им се усладиха и те неусетно почнаха да се стремят да добият по-големи служби, та да получават и още по-големи заплати. Захванаха малко по малко да възниква у интелигенцията ни - наместо напредно-то желание за плодотворна безкористна дейност - желание и ламтеж за по-големи заплати. И някогашната ни идеалистич-на и безкористна интелигенция стана, най-после, егоистична и материалистична. И наместо напредното идеалистично на-родопросветно течение, появи се всред интелигенцията едно ново течение - кариеризмът. (1891 г.)

Съчинения на Т. Г. Влайков. Т. IV.

„Повече светлина"