Литературният сказ и проявите му в българската проза

Изследването анализира начините, по които писаното и писмено слово може да постигне „илюзия" за устна произносимост, както и възможния продуктивен ефект от този процес. Книгата засича теоретичното с историческото обяснение за сказа, показва механизмите на литературноисторическия му развой. Тя откроява историческата логика на неговото зараждане и формиране, блестящите му изяви в прозата на Чудомир и съвременните му върхови проявления в част от творчеството на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Изследването е сполучлив опит да се покаже и докаже актуалността на „сказа" като разказвачески похват и неговата значимост като наратологична категория.

Проф. д-р Запрян Козлуджов завършва специалност българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" през 1984 г., а от 1985 г. е преподавател в него. Бил е редовен аспирант по теория на литературата в едноименната катедра на СУ„Св. Климент Охридски", където защитава дисертационен труд. Има над 100 публикации в специализирания научен печат у нас и в чужбина. Автор на книгите:„Повествователят - подстъпи към интерпретацията му" (1994), „Идентичност и интерпретация" (1999), „Херменевтичният подход - основания и изпитания" (2005), второ допълнено и преработено издание (2012),„Литературният сказ и проявите му в българската проза" (1998) и настоящето второ издание (2018).