Литературна теория, том 2 - Автори, творби, анализи

Настоящият том ни среща с различни автори и разнородни творби, много от които непознати на читателя. Пътешествие, в което авторът умело е втъкал множество нишки, свързващи родното със световното, единично-българското с множественото чуждо. Текстовете му имат едно изключително важно качество – лекотата. Никола Георгиев е майстор в обясняването на сложни литературни явления, като хвърля мостове във времето с отнета, или безтегловна, тежест, gravità senza peso, по думите на Гуидо Кавалканти. Зоркият съпоставителен поглед на изследователя препраща, сравнява, създава, отрича, утвърждава и осветлява различни феномени. Лекота и дълбочина, единност и множественост, еднозначност и многозначност се разгръщат пред нас с ефирна нежност, която преминава в меко удоволствие и обгръща читателя в призрачния воал на безвремието. Чутовен размах и дълбочина, поднесени с лекота. Как иначе можем да определим размишленията върху темата за смъртта, бесилото и въжето – от погледа на Ботев, Вазов, Гео Милев и Фурна­джиев, с мостове към Франсоа Вийон, Рембо и Антон Шкерц, с неговата стихосбирка „Рапсодии за българския гуслар“? Или двата незавършени романа – „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек и „Приключенията на Гороломов“, на Йовков, които внезапно ни изправят пред „Чудатият овчар“ на Шарл Сорел от 1633 г., Д’Юрфе и Пол Скарон. Ерудираност, която топли и приобщава.

Анализите и наблюденията на Никола Георгиев се родеят с неограничените възможности на самото литературознание. А в случая неограничено е и удоволствието: от Елин Пелин, Яворов и Радичков до „изоморфните глаголствания“ на храбрия войник Швейк.

- Сава Славчев

***

Проф. д-р Никола Георгиев е български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик.

Никола Георгиев Георгиев е роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в Софийския държавен университет (1961). През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991-1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания - на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда за литература (2000) и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.