Политическият вандализъм

Максим Мизов завършва философия с профил социология в СУ„Климент Охридски". Професор, доктор на социологическите науки и доктор по философия. Научен секретар на Национален политически институт, директор на Център по исторически и политологически изследвания, директор на Български антифашистки научен институт, президент на фондация „Човещина". Хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри „Политология", а и в УниБИТ. Работи в сферата на антропологията, етиката, политологията, социологията, етнологията и религиологията. Автор е на 45 монографии (7 от които в съавторство), както и на повече от 300 студии, брошури и статии в научно-теоретически сборници и списания. Съставител, отговорен или научен редактор на 35 колективни научни монографии и теоретически сборника, посветени на актуални проблеми. Главен редактор на електронно списание „Политически хоризонти" и член на редколегии-те на списания „Ново време" и „Етически изследвания".

Какви потайности може да ни разкрие една кратка екскурзия в непознатата или умишлено изопачената история на вандалите? Еднозначно или многопосочно трябва да се отнасяме, да мислим и преценяваме историческите и актуалните феноменологии на разноликите вандализми? Какво точно се спотаява в дълбинната природа и същност на вандализма? Какви са най-характерните и специфичните черти на политическия вандализъм? Какви са зримите или невидимите особености на пространствено-времевия континуум, в който се заражда и проявява в пълния си блясък, или в скритите си контури този вандализъм? Какви са най-важните критерии, пък и типологични модификации за вандализма изобщо и на политическите му разновидности в историята и съвременното общество? Възможни ли са универсални, общовалидни или „вековечни" критерии и таксономии за вандализма изобщо, а пък и за неговите политически, или политизирани модалности? Какви са морално-етическите „щрихи от портрета" на политическия вандализъм? Как те влияят и въздействат на човешките съзнания и психики в екстремални и банални ситуации? Кои са най-важните психологически фактори и особености в генеалогията и феноменологията на вандализма? Защо, как, кога, къде и доколко обективните фактори и естеството на ситуацията обуславят възникването, протичането и развитието на феномените на вандализма? Каква е „магията" за специфичното балансиране между обективното и субективното в „одисеите"на вандализма? Как вещната среда и различните ситуации могат да привличат, отблъскват или да омагьосват вандалите? Какви са по същността си тайните на субективните фактори, мотивационните биографии, без/духовните стожери, смисловите репери и ценностно-нормативните барикади, които придават определено - оригинално или конвейерно възпроизводимо - естеството, или специфичния колорит на отделни разновидности на политико-вандалския тип?

На всички тези, а и на ред други, твърде интересни и важни проблеми настоящата монография се стреми да даде и то за пръв път интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за тясно профилирани научни специалисти - политолози, културолози, антрополози, философи, социолози и психолози на политиката, а също за всички, които се интересуват по-системно от потайностите на случващото се в днешните обществено-исторически, социално-политически напрегнати времена в родината ни.