Цензурата върху българската литература и книга 1944-1990

Сборникът събира текстове, прозвучали за първи път на конференцията „Цензурата върху българската литература и книга (1944–1990)", състояла се на 9 юни 2017 г. в Нов български университет. Това е първият по-мащабен опит да бъде представена проблематиката за цензурата върху българската литература и книга през комунистическия режим. Тематизирани са ключови фази, елементи и фигури от цензорската система; дадена е думата на автори и редактори, въвлечени като действащи лица в цензурните практики; разгледани са особеностите на отделни случаи с цензуриране на конкретни творби и техните автори.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Думи на съставителя

СИСТЕМА И ФИГУРИ НА ЦЕНЗУРАТА

Пламен Дойнов. Цензура в подстъпите на Народната република (1944/1945)

Илко Пенелов. Трансформациите в книгощдатеаския сектор през 1947/1948 г. - етап в изграждането на единна цензурна система в НРБ

Мария Огойска. Комитетът по печата: регламентираната „цензура" на 70-те и масовата култура

Пламен Дойнов. Диверсификация на цензурата в НРБ (1956/1989)

ЦЕНЗУРАТА ОТВЪТРЕ: СВИДЕТЕЛСТВА

Божидар Кунчев. ЦензурЛата

Федя филкова. Превод и цензура

Рада Панчовска. Как останах без първа книга

Пламен Антов. Меката цензура на късния соц. Случай от практиката

ПРАКТИКИ НА ЦЕНЗУРАТА: КАЗУСИ И ТВОРБИ

Живко Лефтеров. Специфика на комунистическата цензура по отношение на религиозната литература

Огняна Георгиева-Тенева. Министерството на просвещението като цещорска институция: Опити с творчеството на Яворов

Наталия Христова. Щ мемоарите на постсоциаащма: четири саучая на цензура върху в. „ Стършеа"(средата на 50-те - краят на 70-те години)

Инна Пелева. Когато цензурата падне: последици и поуки (шест казуса)

Методи Методиев. Автоцентра и историческо време в романа „ Отклонение"

Любка Липчева-Пранджева. Димитър Инкьов. За късите пътища и дългото пътуване към читателя

Антоанета Алипиева. Жельо Желев и цензурите