Бавен джаз

Имах шанса да се запозная с Кирил Кадийски, когато шой беше директор на Българския културен институт в Париж, а аз водех курсове за чуждестранни студенти в Сорбоната. Но извън общото ни дело, което впрочем е много важно, аз открих и неговото творчество. Той редовно ми изпращаше своите книги, а съвсем наскоро, този път от родната си България, където се беше завърнал, и впечатляващия том равносметка с всички свои поетически творби, съдържащ оригиналния текст, както и превод на френски и на английски. Томът е 1100 страници, поднесени по един забележителен начин и показващи приемствеността от 1965 г. до наши дни в едно значително творчество, чиито корени са в неговата страна, но е отворено към света, каквато трябва да бъде, по мое мнение, всяка съвременна творба.

Това е нещо повече от произведение, това е шедьовър.

Един от най-големите съвременни френски поети (Бернар Ноел) го е изразил най-добре: „Това е нещо много повече от песен: полъх, който неспирно разкрива несъзряното и предизвиква учудване, че не си видял един или друг аспект, макар да е самата простота...".

Тази поезия е дело на хуманист, който свободно черпи от една култура, която можем да наречем класическа.

Кирил Кадийски избягва да ни затваря в съвременния трагизъм и в една твърде често срещана днес перспектива за човека и за края на света. Дори животът да страни от него, както от всички нас, особено след определена възраст, поетът ни прави съпричастни със своя стремеж: „Ще бъде полет пак, но без веригата, без калното гюлле - земята ...".

Пиер Брюнел

Почетен професор на Сорбоната

Член на френския институт

(Академия за морални и политически науки)