Зара - страници из един дневник

„Зара“ (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война. Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века.

Евгения Димитрова (1875-1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на ХХ век, несправедливо забравена след смъртта й.

***

Евгения хаджи Петрова е родена на 21 май 1875 г. в Шумен. Скоро след Освобождението семейството се премества в Русе – града, с който са свързани детството и младостта й. Произхожда от много интересен възрожденски род.

След като завършва девическа гимназия, Евгения учителства за кратко във Варна, а после заминава да учи медицина във Виена. Дали защото се разболява, или защото медицината не спечелва сърцето й, но още след първата година се връща в Русе и така прекъсва висшето си образование. Продължава да изучава немски език. Превежда художествена литература за много вестници и списания; в неин превод излизат и книги, например пиесата „Да живее животът!“ от Херман Зудерман през 1905 г. (с второ издание през 1919 г.).

Като писателка – в крак с модата на своето време – Евгения дебютира с поезия.

Все пак няма дарба на поетеса и очевидно го съзнава, но продължава да публикува стихотворения, макар рядко и то в проза, поне до началото на 20-те години. По същото време (около средата на 90-те) започва да пише и разкази. Тези творчески опити съвпадат с времето на голямата й любов – Димитър Димитров.