Тук, с Гогол

Гогол е тук заради своите във висша степен луди и фантастични истории, при което щуротиите му звучат така правдоподобно, че повече от век и половина го взимали за баща на руския реализъм. Заради това, че може да измисли такава опашата лъжа, която освен всичко друго да бъде неопровержима истина. С Гогол никога не знаеш къде ще стигнеш, което тъкмо се търси в картинката.

Повествувателят чистосърдечно изповядва, че сам е една от измислиците. Той е кръстен на рибаря, сложил пръст в раните Христови. Назован още „неверни“ и „близнак“. Наречен така, навярно за да стигне отвъд Индиите, или пък за да настоява, че освен видимата Книга, у Бога има и друга – Невидима. Вероятно роден, за да възпее тази Книга-близнак, която снизхожда по необясним и тайнствен начин. Камъче, отронено от Божията планина, вместило се на плаващата граница между Изтока и Запада, между реалното и въображаемото. Така се завихря тайфун, чието око е в Шумен, а опашката му в Индокитай: тайфунът Тук с Гогол.

– Георги Каприев

***

Николай Петков е български писател и свещеник.

Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за Антична и Средновековна култура и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“.

През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.

Има две деца – Велислава и Йоан.