Западът и Изтокът в България. Том 2: Думи за българите, Русия, славянството

В настоящия том втори от книгата „Западът и Изтокът в България" наблюдаваме основополагащи моменти от собствения ни национален духовен път. Тук (за разлика от първия том, посветен на чуждоземни присъствия сред нас), наблюдаваме себе си в самостойната си Богочовешка история. Периодизационно вторият том се движи главно в Българското възраждане, започвайки от неговото молитвено начало от 1746 г. и свързания с него Антиминс тип 1747 г. Така настоящият том вместо предговор има „Молитвено встъпление" - молитвата, най-ясния образ на молещия се и най-краткия път към Бога. Научно за първи път се прави анализ на появата, изображенията, смислите на този Антиминс в и за българската православна среда. Показва се неговото назначение за българите, Русия, славянството като минало (за българите - всред ислямския свят от 1444 г.) и като бъдеще. Особено внимание се отделя на последния, 153-тия брой на този тип Антиминс и свързаното с него Откровение през 1854 г. е църквата „Св. Димитър Солунски", предопределило духовния ни развой и съдбовности и за Тук, и навън в разпространение.

Разбира се, че православието-Русия-славянството в българската историческа карта на XIX в. има своите прояви чрез личните решения и решимостта, чрез откровения избор и саможертвеността, чрез пристрастията и поетите отговорности от пътя на всяка конкретна личност на „ своето време ". Затова главни герои в настоящия том са редица дейци за културна независимост и национачна свобода и от XIX, и от XXв. - свещеник Константин Дъновски и Атанас Чорбаджи (съответно бащата и дядото на Учителя Петър Дънов), руският варненски консул Александър Рачински и митрополит Симеон Варненски, ген. Иван Сарафов и проф. Марин Дринов, Петко Р. Славейков и Иван Вазов, ген. Леонид Соболев, руският Велик Княз Александър Михашович, д-р Никола Радев и др., които знайно за себе си ши не, пряко или косвено са свързани с историята и на Солунското откровение. А двете понятия в него - „роди ти яви" относно Учителя П. Дънов, подробно се показват като многогодишен процес на собственото Негово самонамиране-саморазкриване-самоназоваване в и за българската Богочовешка история на Словото на Любовта.

Затова и архивната база е особено богата - за написване на „Думи за българите, Русия, славянството " е извършена изследователска работа във фондовете на Български исторически архив, Централен държавен архив, Научен архив на БАН, Национален църковен историко-археологически музей, издирвания в руски архиви (РГАЛИ, РГА-ВМФ, РГИА...) u други архивно-научни звена. Много от текстовете, изобразителни и словесни, се публикуват за първи път.

Всичко това прави настоящото издание необходимо за нас Тук, където сме в собственото си сегашно време, смазвани от глобалността на подмяната, неистините, насичието.

Видка Николова пише книгата „Западът и Изтокът в България" главно през 2009-2015 г. Настоящият втори том също е противовес на интернационалното, космополитното, глобалното днес, заместили-заменили Универсалното-Бога, преграждайки всяка човешка пътечка към и за Него. В „Думи за българите, Русия, славянството" научно, обстойно и върху богата архивно-исторична база се анализират основни явления и проблеми от и за Българското възраждане като: неговото молитвено начало от 1746 г., православният Антиминс тип 1747 г., вековни смислови и изобразителни взаимоотношения чрез него между православния Юг и православния Север (затова изданието вместо авторски увод-предговор има „Молитвено встъпление"); освобождението на българите-православието от османския ислямски свят, българското робство в него вследствие клетвопрестъплението през 1444 г. и мястото на Русия за избавлението им; възстановеното-новото православие, раждането-явяването на Словото на Любовта и отговорностите на българите и славянството в човешкото бъдеще на Живот за Цялото. Те за В. Николова са обща единност, несекваща Богочовешка история. Така авторката за първи път научно представя Солунското откровение от 1854 г. и свързаните с житието му процеси и конкретни личности от България и от Русия. Това е една книга за българското самостойно „себе си" Тук, където сме и днес. Тя съдържа и много документи, архивни словесни и изобразителни текстове. Голяма част от тях се публикуват за първн път.

В. Николова има две научни степени - Доктор по филология и Доктор на философските науки (култура). Предпоследната авторска книга на В. Николова до настоящото издание е „Богомилството. Предобрази и идеи в пътя от Първи към Трети завет" (2008 г.). Нейните единадесет книги до „Западът и Изтокът в България" (съставителски и авторски) са избирани от и стават притежание на десетки научни и национални библиотеки в Европа, САЩ, Австралия.