Свещенодейци и клисари в българските песнопение и език

... Синодално отхвърлила Петко Рачов Славейковия превод на новобългарски на Библията - „Славейковата Библия " - поставил основите на българския книжовен език, Българската църква предизвиква критичната позиция на сина-Славейков, поета Пенчо Славейков, който още в началото на XX в. заговаря за свещенодейците и за клисарите в българските съзнание и култура - тези негови думи избрах за заглавието на книгата си...

... Основно изследваното в книгата е историята и съдбата на най-прочутото и най-изпълняваното наше православно песнопение „Ангел вопияше", звучащо по наши и чуждестранни концертни подиуми и научни форуми, звучащо и от грамофонни плочи, и от дискове и сега, през XXI в., след като от 4.XII.1911 г. то влиза във вътрецърковната практика и образование, биващи сред условията на синодално изгонения от тях „български разпев" - българско църковно пеене...

... Основно проследяваното в книгата е житието на отец Константин Дъновски именно като автор на това песнопение, бидейки бележит възрожденски свещенодеец за български език и за българско пеене в църковната ни и училищна система - с един език и с един глас пред Бога и всред народа; свещенодеец за национално и духовно освобождение от турско робство и от гръцко църковно владичество, поучил църковно-синодални и държавни отличия; бидейки свещенодеец най-съществените духовни процеси след средата на XIX в. и първите две десетилетия на XX в., съотносими с тогавашното и бъдещо развитие на човечеството; бидейки пръв апостол и ученик в учението на сина си - Учителят П. Дънов.

.. Това правя, анализирайки десетки архивни и документални текстове, много от тях за първи път публикувани тук във факсимилен или словеено-музикален вид, следвайки принципната истина, че българската култура е Духовен път, в който „човек" и „история" неизбежно са синоними...

... Така в книгата си поставям и десетилетно премълчавания исторически проблем за отказа на Българската православна църква от независимост; за несъстояващата се, уви!, независима „българска народна църква" с български книжовен език и българско пеене в нея идеята, дала смисъл на цялата Възрожденска епоха; за продължаващата употреба на „гръцкото пеене " в църковното ежедневие вместо „българския разпев" въпреки отдавна състоялите се Български Великден, 1860 г., и Освобождение на България, 1878 г., довели отделянето на църквата ни от Гръцката патриаршия; за изработваната и синодална историография на неистината и на подмяната спрямо факти, документи, процеси...

... Тази ми книга стана възможна с приятелите и споделниците в работата ми и към тях-моята благодарност и поклон!

Видка Николова

Доктор по филология,

Доктор на философските науки (култура)