Несъзнаваният образ на тялото

Издатели: Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоаанализа

ПРЕДГОВОР

Клод Букобза

Франсоаз Долто публикува "Несъзнаваният образ на тялото" през 1984, когато вече е прекратила практиката си с пациенти и приема само аналитици за супервизия.

За тази книга, на която тя особено много държала, казвала: "Това е моят завет." Под завет трябва да се разбира:

- свидетелство: свидетелство за живот на новаторска клинична практика с деца и юноши, които в по-голямата си част са били "луди", психотични или аутистични. Представянията на техните случаи, които са основополагащи и дават пример за един нов начин да се слушат децата, са навсякъде в тази книга;

- и завещание: завещание към всички нейни ученици и по-общо към интересуващата се публика, на една теория, която тя е създала, която слага ред в практиката и и всичките следствия от която, несъмнено, и до

днес не са все още открити.

Оригиналността на Франсоаз Долто се състои в това, че тя се е занимавала преди всичко с аналитична практика, която е поставяла в центъра си проблематиката на тялото, независимо дали става дума за деца или за възрастни. Това, което тя нарича Несъзнавания образ на тялото, е - ние ще се върнем към това - живата синтеза на емоционалните и сетивни преживявания и на езиковите обмени, преживяни през най-ранното детство. Според нея именно това представлява несъзнаваното съкровище, което е подложено на изтласкване след изпитанието на огледалото и преминаването на Едиповия комплекс.

Тази теоретична разработка се е извършила за повече от тридесет години клинична практика и теоретични разсъждения. За това свидетелстват различни лекции и статии.