Женската сексуалност

„Женската сексуалност“ е може би най-теоретичното и най-приносното произведение на Франсоаз Долто. Именно в него тя обосновава изграждането на т. нар. неосъзнат образ на тялото и осмисля мястото му в езика.

Успоредно с аргументирането на тези идеи Долто проследява възникването и развитието на гениталното у жената от раждането до старостта, отделяйки голямо място на зрялата й сексуалност, на онова, което я спъва или я кара да разцъфти.

Предназначен предимно за специалисти, този труд би заинтересувал и всеки читател, добре запознат с терминологията и основните положения на фройдисткото учение, за развитието и осъвременяването на което Франсоаз Долто има безспорна заслуга.

***

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете ѝ са станали класически, а оригиналният ѝ принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение.

Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа „детската кауза“.

Идеите си развива в дипломната си работа „Психоанализа и педиатрия“ и в книгите си „Детство“, „Каузата на децата“, „Всичко е език“, „Евангелието и рискът от психоанализата“, „Играта на желанието“, „Трудно е да се живее“.

Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция - тя заема в науката свое собствено самобитно място.