Исторически контекст в архитектурата по българските земи

Историческият контекст на архитектурата представлява историческата среда, в която тя се заражда и развива. В настоящето издание тя е видяна в широк исторически план. Средата е представена в цялостното развитие на обществото през отделните епохи. Тя е сложен феномен и се развива под въздействието на фактори като религията, икономиката, политиката, личностите и пр. За по-голяма яснота историческият контекст по българските земи в отделни случаи е поставен в по-широката - балканска или европейска рамка, тъй като историческите явления не могат да бъдат разглеждани изолирано.

От времето на праисторическата епоха и Древността са разгледани пещери, селищни могили, жилища и др. съставни елементи на културата, които представят развитието на обществото.

От Античността съответно е разгледано тракийското общество, българските земи като гръцки колонии и римски провинции. Чрез примери е очертана спецификата на тракийската култура и са разгледани културните модели на обществото в Гърция и Рим като цяло, според принципа, че провинцията /българските земи/ носи в себе си основните особености на модела.

За Средновековието в отделни подтеми са представени държавността, историческите взаимовлияния, християнството, бита и културата, както и понятията център-периферия, столица-провинция, самостоятелност и взаимозависимост.

Новото време включва Българското възраждане и периода след Освобождението до Първата световна война. Проследени са промените в мисленето и отношението към света, създаването на нови културни модели и изграждането на културните институции.

В изданието са включени собствени анализи и специално избрани извори. Използвани са обзори и са цитирани текстове, които са специално анотирани. Целта на подобен метод и подход е свързана с оформянето на обща представа 3а историческата среда, в която се развива архитектурата през отделните епохи.