Елфи: дисекция на любовната измама

Вселени между мен и Родолфо. Вселени. Облаци, преситени от ослепителен огън. Бездни, удавени в медузи и мочурища. Препънати коне. Вой на ослепели вълци: ранени, останали без обоняние и ловен инстинкт, чиито влачещи се опашки оставят мрачни криви дири. Няма птици, няма нито една, дори угаснала звезда. Сянката на хълм се разпада над слисаните дебри на моята душа. Душа? Няма посока към моето щастие. Кръгът се завърта безспир, помита плахите ориентири и разбива спомените в безсилен да се възстанови калейдоскоп, коктейл от пропили се едно в друго несбъднати желания. Клоните удрят в стъклото, но вятърът все някога ще спре. Тогава ще успея да затворя очи и да избягам от един кошмар в друг, от свят без лица в подземие с призраци.

Родолфо, как ще живея без теб.