Кирило-Методиевски студии, книга 10

Книга 10 от поредицата „Кирило-Методиевски студии" съдържа девет филологически и исторически проучвания, посветени на Кирило Методиевото дело, на българската литература и писменост от края на IX—началото на X в. Томът е подготвен във връзка с 1100-годишнината от Преславския събор, важен момент в културната история на българския народ. Вниманието е насочено преди всичко към някои съществени феномени на преславската книжнина от епохата на Златния век — обема и характерните белези на неизследвани и слабо изследвани преславски преводи от гръцки език на повествователни творби (житията на Павел Тивейски, св. Кондрат, Псевдо-Методиевото Откровение), разпространението на българските преводи и на принципите на българските книжовници от тази епоха в Русия, старобългарските писмени системи, ритмичната структура на преславските текстове. В книгата читателят ще намери публикации на текстовете на някои кирило-методиевски извори в преписи от XVII в., съхранявани в полски колекции, неизследвани досега; опит за реконструкция на Кирило-Методиевия старобългарски текст на Четирие-вангелието; анализ на поетическите средства в Словата на Климент Охридски и на един от най-спорните пасажи в Пространното житие на Константин-Кирил. В този си вид томът ще служи не само на всички старобългаристи, но и на учените, занимаващи се със славянското Средновековие изобщо, а също така и на широки кръгове от българската общественост, които се интересуват от историческите корени на българската култура.