Косите на Авесалом

Димитър Радев е роден през 1976 г. във Варна. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", където след това специализира кино и телевизионна режисура. През 2005 г. е приет в „Ню Йорк Филм Академи", където учи сценарно писане и кино режисура, а през 2009 г. се дипломира като магистър по кино и телевизионна режисура към Нов Български Университет. След това творческите му търсения го отвеждат в Софийския университет I „Св. Климент Охридски", където завършва магистратура „Литература - творческо писане". От 2018 г. фотография е Златин» Георгиева посещава курсове по психо-социални практики и психодрама в Нов Български Университет. Сценарист и режисьор е на четири късометражни филма, представени на няколко международни фестивала. Работил е като режисьор на младежки предавания в БНТ и пише статии за кино в Портал „Култура" и списание „Култура". През 2017 г. печели първо място в сесията на Националния филмов център за дебютен игрален пълнометражен филм с проекта „Рая на Данте", заснет 2019 г„ на който е сценарист и режисьор. Това е дебютната му книга с разкази.

Познавам разказите на Димитър Радев от времето, когато пребиваваше в магистърската програма по творческо писане на Софийския университет. Още тогава той вече беше намерил необходимата му форма и работеше усърдно - с внимание и упоритост, за да постигне оптимално естетическо въздействие. Но каква беше тази постигната рано форма? Това беше формата на късия разказ, твърде нетипична за днешните моди в писането на художествена проза, където се налага повече т. нар. „дълъг къс разказ" клонящ към новела. С нещо като ранна съзнателна зрялост Димитър Радев се придържаше към максимално сгъстения и понякога много интензивен къс разказ. Тази почти анекдотална форма на разказ изисква фотографски, а понякога и фактографски умения. Тоест разказите на Димитър Радев са изцяло построени върху внимателното наблюдение. Това може да е наблюдение на окото, „фотографско" наблюдение, но може да е и рефлек-сивсн размисъл, интроекция някаква, разгадаваща спомена и разчертаваща картата на някакво отдавна отминало събитие, превърнало се във времето в трудно разгадаем идиом.

Ани Илков