Малка енциклопедия на приятелствата

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в София. Автор е на книгите „Оловни ордени" (1985), „Розенбуш" (1991), „Делта" (1992), „Спомен за едно превъплъщение, или историята на Кадъм и Хармония" (1995), „Юридически казус" (2002), „Картографирането на Рая" (2007). Сценарист е на над трийсет документални филма, между които „Европолис, градът на Делтата" (2009), „Гражданинът Cue" (2018), „Братя Георгиеви: ЕВлоги и Христо" (2019), както и на игралните „Пату" (2005), „Военен кореспондент" (2008) и „Имало една война" (2019). Носител е на наградите „Златна роза" (1996), Годишната награда за драматургия на СБфД (2007) и на филмовата академия (2012), награда за драматургия от фестивала „Златен ритон" (2012) и др.

През 2019 г. е удостоен с почетен знак „Печат на цар Симеон Велики" - златен. Умира на 28 март 2019 г. в София.

Сложно композираната му проза изискваше максимална концентрация и интелектуално напрежение и така и си остана неразгадана. Георги Борисов

Главата на Влади беше пълна с ярките образи на героите от любимите му книги. Тези образи по някакъв мистичен начин се смесваха с образите на света, който ни заобикаля, и така се появяваха неговите любими герои - Кита Аврамов, Ро-Зенбуш, императорският картограф Филип. Костадин Бонев

Влади беше възрожденец и във филмовото си творчество призоваваше да знаем своя род, език и история. Влади беше разказвачът на неофициалната история на България. Иво Драганов

Документалното ни кино не познава друг толкова талантлив, последователен и отдаден сценарист. В един момент той се превърна в нещо като запазена марка, институция. Боряна Матеева

Влади обичаше делтата на Дунав. Личеше от текстовете, филмите, разказите. Накрая съдбата избра да му покаже Другата Делта. Отнесе го по съседните ръкави. От Калинка... От приятелите... От киното, без което не можеше... Анри Кулев