Българският език и науката за него. Избрани езиковедски трудове

Василка Радева е възпитаничка на Софийския университет „Св. Климент Охридски", където завършва специалността Българска филология. От 1966 год. последователно е филолог специалист, асистент, доцент и професор в Катедрата по български език на факултета по славянски филологии. През 1974 г. й е присъдено научното звание доктор, а през 1994 г. - доктор на филологическите науки. Чете лекции по българска лексикология, фонетика, диалектология, ареална лингвистика, лексикална семантика, българско и сравнително славянско словообразуване.

Научноизследователската й дейност обхваща повече от двеста научни статии, над 20 книги, монографии и учебници за студенти. С преподаването на българския език като чужд в Лайпцигския университет (1979-1982) и в Свободния университет в Западен Берлин (1989-1992) е свързано издаването на учебници по български език за чужденци.

Основател и главен редактор е на списание „Българска реч" (1995-2016).

Включените в настоящия сборник текстове са доказателство за връзката между преподавателската и научноизследователската дейност на проф. В. Радева. Те отразяват осъзнатата отговорност на езиковеда не само да изследва и обяснява езиковите факти и процеси, а да работи активно за изграждане и обогатяване на езиковата култура. Писани в различно време, представени пред различни слушатели или публикувани в различни издания, те носят духа на своето време. Изследванията на езиковите особености са свързвани с историята и развоя на българския език, със съдбата на неговите носители. Подчинени са на идеята, че езикът не може да се отдели от културата и историята на общността, която обслужва, и носят посланието, че страната ни не бива да се възприема "като туристическа дестинация, като ансамбъл за народни песни и танци, кукерски игри и родопски гайди". На нейната земя, запазила следи от древната си история, живее народ с многовековно минало, традиция и култура, съхранени в езика.