Диалектика на просвещението

Разкритото в книгата развитие към тотална интеграция е прекъснато, но не и прекършено; то заплашва да се осъществи чрез диктатури и войни. Прогнозата за свързаното с него превръщане на Просвещението в позитивизъм, в мита за това, което е налице, в крайна сметка отъждествяването на интелигентност с враждебност към духа се потвърди по поразителен начин. Концепцията ни за историята не си прави илюзии, че за нея тази прогноза не важи, но тя не преследва информация по позитивистки. Като критика на философията тя не иска да се откаже от философията.

От Америка, където бе написана книгата, ние се върнахме в Германия с убеждението, че както теоретически, така и практически тук можем да направим повече, отколкото някъде другаде. Заедно с Фридрих Полок, комуто е посветена книгата - както навремето за петдесетгодишнината му, така и днес за неговата седемдесет и петгодишнина - ние изградихме наново Института за социални изследвания с мисълта да тласнем напред концепцията, формулирана в Диалектиката. При по-нататъшното развитие на теорията ни и при последвалите общи изводи, както още при първата редакция, ни помогна в най-добрия смисъл на тази дума Гретел Адорно.

Извършените промени са далеч по-пестеливи, отколкото е обичайно за преиздания на книги отпреди десетилетия. Не искахме да ретушираме онова, което бяхме написали, дори и очевидно неадекватните места; пълното осъвременяване на текста и без друго нямаше да е по-малко от превръщането му в нова книга. И в по-късните си трудове сме изразявали мисълта, че днес става дума повече за това да се запази свободата, да се разпространи и разгърне, вместо, както винаги, макар и косвено, да се ускори хода на движението към един управляван свят. По същество се ограничихме с коригирането на печатни грешки и тем подобни. Чрез такава въздържаност книгата се превръща в документ; надяваме се обаче, че същевременно тя е и нещо повече.

Франкфурт на Майн,

април 1969

Макс Хоркхаймер, Теодор В. Адорно