Танц в жарта

ЗА ТАНЦА В ЖАРТА И ЗА ИЗМЕРЕНИЯТА НА ДЕЛНИЧНОСТТА

Младите поети след 90-те години на XX век заедно с обществените промени естествено потърсиха нови пътища на поетична образност и стилистика, нови преживявания, освободиха съзнанието си от нормата, опитаха се да се доближат до "световните" стандарти в жанра. Някъде се проправяха пътища, които никъде не отвеждаха, но които повлякоха след себе си пълната инфлация на поетичното слово, отчуждението на читателя, деградацията на поетичното мислене.

Милена Гюрова-Гунчева обаче още с първите си стъпки преди десетилетие потърси простата изчистена и непретенциозна чувствителност и достъпната образност. За нея поезията бе не професионална съдба или напън за творческа реализация, а удоволствие от играта с ритъма и музиката на словото, от експеримента със звука, цвета, мириса и смеха, с философията на простите неща и радостта от незначителното за другите. Самостоятелен и самобитен опит със собствените възможности, без претенция за близост до класическите образци и образност бе началото на лиричната й кариера. Може би затова поезията и е лесно достъпна и разбираема. В нея има и щастливи преживявания, и драматични състояния, но най-вече търсене на хармонията в живота чрез думите. Стихът й е емоционално сгъстен или изчистен, без обаче да е сух и схоластичен. Има стегнатост, което показва, че поетесата се е учила от добри национални образци. За разлика от поетите, които кръчмарски припяват и се отдават само на своя песенен дар, Милена се опитва да обедини мисълта с чувството, да търси подтекста, философията на нещата, красивата незлоблива закачка. Като поетична натура, тя е склонна да експериментира, да руши студените естетически ценности, да замръзва в сухия разсъдък на ежедневието и нормата, но когато жената прави нещата с любов, без комерсиално флиртуване с публика и критика, без претенциозна надменност и нравоучителност, читателят оценява дори само вълнението на твореца и се забавлява и наслаждава заедно с него. А когато успява да ни поднесе нещо дълбоко съкровено или лиричен размисъл за света чрез нови стилистични и стихотворни форми, усещането за съпричастност изпълва празнотата на ежедневните ни главоблъсканици и ни създава празничност. Този тип удоволствия напоследък толкова ни липсват, че всяко подобно издание предизвиква палаво странстване във физически и интелектуален смисъл.

Лиричните настроения и размисли на поетесата са аранжирани с графичните противопоставяния на младия художник Георги Флоров. Творческите търсения на двамата взаимно се допълват в експеримента, понякога контрастират в поетиката и формата, но създават усещането за общност, завършеност и пълнота на изказа и интелектуално доближаване.

Надяваме се читателят да хареса изданието и да награди двамата млади творци с внимание и интерес.

Михаил Гаврилов