Жертвени клади - поредица "Език свещен"

Асен Разцветников принадлежи към т. нар. „септемврийска поезия". Т. е. към поезията, която възпя и оплака Септемврийското въстание от 1923 г. с неговите жертви и герои. Въстанието дойде малко след преврата от 9 юни, с който бе свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и поетият от властта на БЗНС път наляво бе променен насилствено. Казвам „насилствено", защото това става с военен преврат, а не с парламентарни избори, но по същество такава е логиката на обществено-политическото и икономическото развитие на България след Първата световна война. Стамболийски постига редица правилни промени, но като цяло не е в състояние да овладее икономическата разруха и да насочи народното стопанство към възход. То е в окаяно положение и няма никакъв ресурс, за да бъде подчинено на идеята за социалната справедливост. В такъв момент е необходима здрава ръка, „оздравителна политика", а не демонстрация на всевластие на селянина и во-лунтаристки действия. Затова и политическата власт влезе в остър конфликт с икономическата и този конфликт не можеше да не се разреши в полза на едната или другата страна - най-вече на икономическата власт. Така и стана. Но стана по брутален начин, със саморазправи, жестоко. И най-важното - в пълно противоречие с Конституцията и законите на държавата, но и с мълчаливото съгласие и съучастие на Борис III.

Превратът на 9 юни 1923 година показа и състоянието на левите сили в България, които трябваше да направляват движението „наляво" на държавата, икономиката и обществото. Те бяха разединени и дори в по-ос-тър конфликт помежду си отколкото с буржоазията. Това бе политически абсурд, който улесни максимално буржоазията и допринесе решително за успеха на преврата.

Септемврийското въстание бе отчаян и затова неуспешен опит да се възстанови законно утвърденото политическо статукво, като се поправи грубата политическа грешка на левицата. Провалът му обаче е отчетлив сигнал, че е установена силна власт, уверена в себе си, с ясен план за действие и че няма да позволява съпротива срещу себе си и новия избор на развитие.

Панко Анчев