Съчинения в десет тома, том 5: Казаларската царица

Романите „Казаларската царица" и „Светослав Тертер", при всичката си тезисност и дори преднамереност в подхода към социалните проблеми, показват колко тежки и болезнени са последиците от настъплението на новото време, колко брутално и безмилостно се унищожават възрожденските представи и идеали за живота и какви последици оставя то в българския свят. Иван Вазов ревниво пази остатъците от колективистичното общество, за да ги противопоставя постоянно на грубата следосвобожденска обществена реалност. Цялото му творчество от XX век е буквално обсебено от тази висока за него кауза. Защото Вазов освен че е велик писател реалист, е и писател моралист. Неговият консерватизъм не означава, че е срещу развитието и обективния ход на времето. Напротив, той приветства всичко ново, което е добро и спомага за добрия живот. Но то трябва да е нравствено и да укрепва душевните сили и морала на българите, а не да ги разрушава и осквернява.

ПАНКО АНЧЕВ