"Рицарският замък" е типична символична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света.

Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света?

В този дом е заключена една душа. Тя доброволно е дошла тук, но я гнети самотата и отдалечеността от слънцето и радостите. Уж й е добре така, а всъщност неимоверно страда, че не е като другите и няма техните възможности да общува, да се радва на простите неща. Уж доброволно е избрала тъмнината и самотата, а мечтае да се върне при слънцето и гълчавата на деня. Стихът „Аз искам радости и слънце, а колко много ми се плаче" („Есенен ден") не е случайно изпуснато признание, а обмислена само-характеристика и описание на собственото душевно състояние на лирическия герой, но и изобщо на модернистичния човек.

Но това е по-скоро сянка на човека, която се движи, носена от желанията му както за промяна, така и за установяване на някакъв покой, който да сложи край на нейните скиталчества. Модернистичната литература пресъздава повече тип личност отколкото индивидуализирани образи и нюанси в състоянието и чувствата на личността. Персонажите тук са не съвсем точно обрисувани, защото са само знаци и метафори на нещо друго. Проблемът за човека се разрешава в тази именно неопределеност, която побира или трябва да побере огромна драма и трагедия, но и радост и щастие. Типологичното състояние се отнася по този начин към цялото човечество и самото човечество е като някаква огромна личност. Тя може да бъде тълпа, но и смели войни, рицари, хора на духа и подвига.

В „Пробудни песни" лирическият персонаж показва особеностите на модернистката типология в различни проявления: „аз искам да съм пролет", „и езеро да бъда", аз искам да съм ручей", „аз искам да съм вечност сред вечната тъга". Всичко иска да бъде този персонаж, но не и обикновен човек с лице и сърце. Защото човекът с лице и сърце вече е конкретна личност, индивидуалност и гледа, вижда, разсъждава конкретно и самостоятелно. Такъв човек живее самостоятелен живот, а не животът на сянката.

Панко Анчев