Раят зад другия ъгъл

Два живота: този на Флора Тристан, която влага всичките си усилия в борбата за социална справедливост и равноправие на жените, и другият - на Пол Гоген, човека, който открива страстта към рисуването и захвърля буржоазното си съществуване, за да отиде в Таити в търсене на един необвързан с условности свят.

Две разбирания за секса: това на Флора, която вижда в него инструмент на мъжкото господство, и другото - на Гоген, за когото физическото сливане е извор на творческото вдъхновение.

Кое е общото между тези две така различни съдби, освен това, че Флора Тристан е баба на Гоген? Каква е връзката между две човешки същества, всяко от които търси своя път към една обща мечта: абсолютната свобода и достигането на земен рай, където човешкото щастие е възможно?

Варгас Льоса: Раят е зад другия ъгъл

Пол Гоген е единият герой на Марио Варгас Льоса в "Раят зад другия ъгъл" (изд. "Хермес"). Другият е Флора Тристан, "писателка и реформаторка, дъщеря на светлината и сенките". Тя е бабата на Пол Гоген - художника постимп-ресионист, дето заряза в края на XIX век цивилизацията и отиде на Таити да рисува.

Половин век преди това баба му е конструкторът на "Съюза на работниците" - утопична синдикална идея. Тя пътува из Франция, устройва митинги, агитира, по едно време се спречква със самия Карл Маркс, фанатична феминистка. Льоса редува епизодите от този и живот с пантеистично-хедонистичните изпълнения на внук и по островите. Перуанският писател ги умее тези успоредици - в натрапчив, бодящ ритъм, който вместо противопоставянето навира в съзнанието някаква убийствена логика. Тя свършва с кончините на двамата: човек дори интересно да живее...

в. Сега, 3.12.2005