Посвещавам ви моята тишина

Жизнерадостни събирания със звън на китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки и задължителна доза кичозност – това е перуанският валс, който Марио Варгас Льоса възпоменава с поклон в този роман. Той възкресява все още малката, етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те години на XX век, превърнал се във фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоценен от „интелектуалния елит“ експерт по креолска музика. Вдъхновен от концерт на мистериозен китарист, чийто талант събужда чувство за единение и братска обич, Тоньо решава да му посвети книга и разбулвайки трагичната му съдба, да изследва перуанската идентичност и валса от неговото зараждане сред най-бедните до превръщането му в общонационален символ на Перу. С убеденост и страст Тоньо провъзгласява перуанския валс за обединител на перуанското общество, способен да разреши неговите конфликти. Екстравагантна и смешна утопия! Ала всяка утопия въплъщава мечта и с този свой последен роман Варгас Льоса завещава на обичното си и изстрадало Перу мечтата и надеждата за по-щастливи бъднини.

***

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (1936-2025) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен и с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.