Троичността като архетип в "Хаджи Димитър" на Ботев

И нека кажем още веднъж — чрез троичността, която покрива тотално цялата творба, всеки отделен компонент вече не е просто една комбинация от текстови значения и функции, а тип поведение, което прави от сюжетното събитие реконструиран със средствата на художествеността ритуал. И в този ритуал митологемата, в чието пространство именно става извеждане на единичното от контекста на конкретно-историческите обстоятелства, е едновременно архетипен модел на етническата общност в нейното изначално състояние и история на индивидуалното и колективното битие. В обратен ред това означава, че гениалният поет е реконструирал връзките в тяхната сложност и многообразие на личността със света, който я заобикаля, и със света, който като наследство носи дълбоко в себе си. Но забележете — не като антагонистичен в своята същност процес на взаимоотношения между индивидуалното присъствие и обществената среда, между личностно неповторимото и етнически повтарящото се във вековната история на една народност. И не на последно място — между етническия корелат и универсалното.