Мелодичен залез

Кирил Г. Димитров (Томас) е завършил Българската държавна консерватория. Бил е виолончелист в Софийската народна опера, а по-късно във Варшавската оперета. Свирил е в симфонични оркестри в Европа.

Кирил Г. Димитров напуска символиката на една обществена ангажираност и нейните философски измерения, присъстваща в книгите му "Послание към мъртвите" и "Оправяне на положението" и преминава в поетичност, напомняща южни сънища и зов към далечина, мамеща в един нереален свят. От дъното на мълчанието израства дървото на мисълта, по полегатата плоскост на думите пада сянката му.

Всичко е игра, съновидение, сън изплакан, аромат от вечността под мелодичните сенки на залез.

Вечността е свързана с вечната любов. И ако тя не съществува, не остава ли само раздялата?

"Като далечен сън дойде ти при мен -

ветрец тих в огледалото на спомена.

Слабо е тялото ми, носи го среднощен шепот -

светлина скрита на махало.

Дъждът измил е очите ми.

Но защо птиците не пеят още -

нима това е утрото на нашата раздяла?'

Ние познаваме вечната любов толкова, колкото и вечността. Тя е само един зов в далечината, където всичко се слива в един есенен танц. Там, в тихото небе "Птица - облаче лети на юг

Тъй малко време имаме да сме един до друг.

Ти разцъфнало дръвче си, аз звук на цафара -

така се разбираме и не сме вече стари.

Ти ветрец си, аз разлистен бук."