Задъхани слова

Ахмет Емин Атасой има удивителната способност да превръща в поезия обикновените неща. Неговите стихове не обслужват неразбираеми силогизми и фалшивата емоционалност е непозната територия за стихотворните му търсения. Когато описва теми и събития от историческата ни памет, започва с конкретната емоция и намира онзи загадъчен индуктивен градиент, който става най-кратък път и до нашите чувства. Независимо дали засяга глобални проблеми, или описва поривите на северния вятър, върлуващ над родната му къща, поетът намира неподозирания път към душевното вълнение, превърнало нравствените емоции в пътеводители към добротворството.

Тематиката на „Задъхани слова“ е разнопосочна. Различни са и семантичните средства, с чийто предизвикателства Ахмет Атасой борави вещо и новаторски. Четиристишията и двустишията в книгата успяват да завладеят читателското внимание с екзплозията от чувства, събирани десетилетия и намерили своя истински прозорец към опознаването на трансценденталните откровения, облечени в одеждите на истинската поезия.

„Задъхани слова“ е несъмнен успех за своя автор, но тя е и неопровержим принос в съвременната ни лирика, която разширява границите на своята изумителна неподражаемост.

Бoян Aнгeлoв

Πpeдceдaтeл нa Cъюзa нa бългapcĸитe пиcaтeли

Aхмет Емин Атасой е роден на 16.05. 1944 г. в село Крепча, Търговишка област, България. Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Турска филология”, с втора специалност „Български език и литература” (1968). През 1966 - 1968 периодично работи като литературен сътрудник в Радио София (БНР). От 1968 до 1989 г. е учител по български език и литература в родния си край. Няколко години е областен кореспондент на сп. „Йени хаят - Нов живот”. През 1989 г. е принуден със семейството си да емигрира в Турция. Настанява се в гр. Бурса, където работи като преподавател по турска литература до 2005 г. Понастоящем се занимава с литературно творчество. Член на Синдиката на турските писатели и на Съюза на българските писатели. Някои от творбите му са преведени на английски, азербайджански, български, македонски и румънски език. Носител е на „Голямата балканска награда за поезия” (Румъния) и наградата на Академията за европейска култура „Орфеева лира” за 2008 г. (България). Автор е на следните книги: Поезия: „Насаме с твоето отсъствие” (1968), „Докато Дунав шуми в душата ми” (1994), „Сред водовъртежа на чувствата” (1994), „Листа, обидени от вятъра” (1998), „Прогоних нощта от моя прозорец” (1998), „За любовта няма възраст” (1999), „Капка по капка” (1999), „Море от обич” (стихотворения за деца, 2001, 2011), „В търсене на въглени в пепелта” (2004), „Опияни ме този свят” (2004), „Молебен за дъжд” (България, 2004), „Детски стихотворения” (България, 2005), „В навалицата на самотата” (2007), „Ехо на ехото” (Македония, 2008), „Гурбетчийски залези” (2010), „Жар и пепел” (Румъния, 2010), „Преди да тръгнеш” (България, 2010), „Огнена книга” (2012). Сборници и антологии: „Стихотворения на поети - български турци от 1967″ (1968), „Румелийски мотиви в турската поезия от ХV век до наши дни” (2001), „Полъх от Бурса” (2007). Есета и литературни ескизи: „Витрина на спестени отражения” (2004).