Стари филми

Кирил Димитров (Томас) е завършил Българската държавна консерватория. Бил е виолончелист в Софийската народна опера и в симфонични оркестри в Европа. Концертиращ. От дълги години живее в Берлин. Прозата му носи странното чувство на граница между осъщественото и желаното. Времето угасва, остава самотният герой. Вятърът на промените заличава следите на миналото.

„Кварталът, притиснат от големите сгради в центъра на града, бе запазил упоритата си съпротива да живее. Затоплени от излезлия привечерен ветрец, край вадата на уличката унило шумоляха няколко прашни акации

„Но всичко се променя, а ...миналото ми напомня една от ония книги, каквито е имало някога, когато нашите родители са били живи. И какво ли не от най-стари времена е записвано в такива книги, с листа като пожълтелите листа в настъпваща есен, обрамчени от избледняли винетки и изгубили цвета си зелени клонки, скътали между страниците на разпадащ се хербарий невинните трепети на сърцето!"

„Какво остава - гледа Тина небето - ще разберем след живота. А Бог, има ли Бог? Остава ли вечният живот? Той е не по-малко вечен от оня, който ни удивлява с пустотата си. Но може ли да има две вечности? Може, защото са в мисълта. Но коя от тях е истинската, това няма да разберем нито през живота, нито след смъртта, защото смъртта е в живота, в който мислим за нея."