Българо-турски военни отношения през Първата световна война (1914-1918)

Тази книга беше издадена преди повече от десетилетие. Тогава колективът, ръководен от Кемал Еюб и Милен Куманов, извърши колосален труд, издирвайки и предоставяйки на вниманието на четящата публика 260 документални свидетелства за българо-турските военни отношения през Първата световна война, съхранявани в българските архивохранилища. Извън всички други цели, които си поставяха съставителите, основното им намерение беше да се подкани турската страна да направи обратния жест - да покаже документите по темата, пазени у тях. Нещо, което не се състоя.

Когато документите бяха публикувани през 2004 година, сборникът не беше посрещнат еднозначно. За едни документите бяха недостатъчни като количество. За други те бяха недостатъчни от гледна точка на източника, извлечени бяха само от едно архивно депо - това на Военноисторическия архив във Велико Търново, като по този начин се пренебрегваха свидетелствата от други архивохранилища. За трети те бяха подбрани едностранчиво. Първата световна война, твърдеше последната категория критици, не можеше да не бъде поставена в контекста на първите две локални такива. Не може, продължаваха възраженията си привържениците на широко-тематичния подход, всичко да протича така безоблачно, не може да е нямало (а е и имало, и това не е тайна) напрежения и противоречия сред съюзниците. При това в една странно събрана компания. Та нали в коалицията участваше Османската империя - противник на България в предишната Балканска война, освен това държава, под чието управление българите се намираха близо пет века. А неин партньор беше държава, която преди 30 години се беше освободила от властта на султана, а преди по-малко от 5 - беше извоювала и пълна юридическа независимост.