Деагентивността в българския език и нейното изразяване (в съпоставка със сръбския език)

ДИМКА САВОВА завършва специалността „Славянска филология" в Софийския университет „Св, Климент Охридски". През 1991 г, защитава докторска дисертация, посветена на изразяването на категорията фактивност. От 1992 г. до днес е преподавател в Софийския университет, в катедра „Славянско езикознание", сръбски и хърватски профил, където освен практически сръбски и хърватски език води лекции по фонетика и фонология, морфология, лексикология и словообразуване на сръбския и хърватския език. Водила е занятия в Югозападния университет в Благоевград и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Понастоящем чете в Пловдивския университет лекции по фонетика и фонология, морфология, лексикология и словообразуване и синтаксис на сръбския и хърватския език. От 2006 до 2009 г. преподава български език в Университета в Загреб. Дългогодишен преподавател е по български език за чужденци на Летния семинар на Софийския университет. Участва активно в ежегодни научни конференции в Сърбия - в Белград и в Крагуевац, чела е доклади и в Ниш, Кале (Република Сръбска) и Херцег-Нови (Черна гора). Има 45 публикации в сръбски, хърватски, български, полски и руски списания и сборници, издава в съавторство учебник по сръбски език. Настоящата книга представлява хабилитационният й труд. Научните й интереси са свързани преди всичко с прагматиката, семантиката, синтаксиса, текстовата лингвистика.

Като основен участник в изразяваното събитие извършителят на действието винаги задава перспективата, от която това събитие се представя. Как тогава да представим дадено събитие от друга, алтернативна гледна точка? Решение на този въпрос предлага деагентивността. В книгата се свързват в едно органично цяло, образуващо групата на деагентивните средства, такива езикови конструкции като пасива, безличния пасив, неопределенолични-те конструкции, безличните конструкции с логически субект и др. Всички те представляват езикови явления, на които в науката или все още не се обръща достатъчно внимание, или в теоретичното им осветляване липсва единомислие. Категорията деагентивност, определена като прагматико-семантична, получава в предлагания труд теоретична обосновка, базираща се и съответно демонстрирана върху богат езиков корпус от български и сръбски източници, анализиран в духа на когнитивните разбирания в езикознанието, с привличане на средства от областта на прагматиката, текстовата лингвистика, стилистиката.