Живеем в пандемия. Епидемията продължава. Вече тридесет и кусур години... С основание икономистката Мика Зайкова по една телевизия в един софийски квартал „Левски Г" попита защо ги ядохме жабетата, а не сложихме веднага след Тодор Живков неговия телохранител от Банкя...

Ето след трите книги за индианеца Винету Борисов трети път управлява стабилно страната ни и диктува еднолично промените... А ние живеем щастливо и безметежно сред чалга и мутри, сред толупи и негодници, получаваме новини от щастливи мисирки (блъ-блъ-блъ), дразним се от негодника, дръзнал да не каже едно благодаря за редкия шанс, че ни управлява човекът от СИК u ИПОН u школата в Симеоново, спасява ни от пожара, вируса и преяждането...

След тридесет и кусур години, сменили системата и имената на улици,затворили фабриката за илюзии, също и мястото на парите, както казваше пророчицата Ванга, сменили собствеността на общото, сред бързо забогатели и бързо обеднели, вървим в нов обществен ред под европейското знаме и с партиен герб... Стабилно стоим в класацията по бедност, смъртност, справедливот, по свобода на словото, по обществени поръчки и шуробаджанащина, по раздаване на куфарчета и назначаване на милионери...

Един държавен глава, когото не издържа и съпругата му, а той си взе синоптичка у дома, продължава да ни разяснява механизмите на държавната власт, учи ни на русофобия, друг продължава лично да ползва „хубавия ден за българската демокрация". Бандити, разпределили богатствата, окрадоха двете Българии, някои дори ги нарекоха олигарси и тe се връщат ротационно на бели коне в политиката и си развяват байряците на свободомислието. Сега вие си мислите, че пандемията отминава чрез мерките за епидемията. Много се лъжете. Тестовете са положителни, дами и господа, довчерашни другарки и другари, живели в престъпното време на социализма и още по-престъпното на демокрацията. Бедна ви е фантазията за онова, което предстои. Сега следва икономическа депресия. Платото и блатото на епидемията остават. Пикът не е отминал още. Брифингите са актуални и извънредно и постоянно...

Мисирките са по местата си. Една ни замеря с ябълките на раздора, друга опипва мускула на премиера, трета задава тъпи въпроси и получава такива отговори. Кметове и бизнесмени благодарят многократно, други целуват ръката на шефа,който раздава мазнинките и благините... А ние просто си оставаме прости и избираме простия „селянин от Банкя" да води хорото на промените. И в карантина. И в изолация.

Как обаче да не позволим повече на телохранителя да духа свещта на Великден като на свой личен рожден ден, да ви нарича келеши и негодници, да ви внушава, че имате редкия шанс да ви управлява и да гаси всички пожари край вас! Не е ли време лично да вземете кофпомпите и маркучите и сами да сторите своя подвиг в огнеборството по нашите географски ширини!?