Обречени на забрава. Стихове

В своето трето, преработено издание на книгата Надежда Любенова представя в стихове значими, но по-слабо познати събития и портрети на личности от най-новата и съвременната българска история.

***

„Днешната българска политическа действителност е повела с бързи стъпки страната ни към „европейския рай”. Хвърлила е като ненужно бреме история, традиции, завети на предците ни, обрекла е на забрава събития и дейци от миналия век, самопожертвователно и гордо служили и бранели Отечеството.

Не за пръв път нашият народ проявява поразителна историческа амнезия.

Достатъчно е да припомним безсмъртната „Епопея на забравените”.

Народният поет Иван Вазов я създаде само няколко години след Освобождението. Нарича я така, защото свободната вече българска общественост е покрила с пепелта на забравата подвига и саможертвата на мнозина от ония, които платиха с живота си свободата на България.

Тревожна и неуморна, Надежда Любенова възкресява спомена за малко познати събития и дейци на миналия век. В ритмични редове на класическото стихосложение ги извежда на фронтовата линия, където Истината и Доблестта водят битки срещу насилието, лъжата и покварата, за достойно бъдеще на Отечеството.

НЕ НА ЗАБРАВАТА! Благодарим ти, Надя!”

- Дянко Марков

„...не само знамената, но и ония, които се клеха, служеха и умираха под тях. Изведох ги от забравата, за да ги имат младите, призвани да осъществят вярата и мечтите им.”

- от автора

***

Д-р Георги Странски - забравеният държавен глава /1843-1904/

Потомък на калоферски войвода,

завършва медицина в Букурещ,

обрекъл се да служи на народа

е опълченец смел и лекар вещ.

Край Плевен той е доктор в лазарета,

а после е избран за депутат

и Конституцията е приета

с участието на медика млад.

На делото във Пловдив той стратег е,

пред дипломати - коментатор пръв,

развържат ли на Турция ръцете

тя ще удави Тракия във кръв.

На княза след преврата съобщава

по телеграфа радостната вест,

правителството в Пловдив оглавява

и отстоява делото със чест.

И лекар-волонтир е във войната

при Ниш и Сливница, и Драгоман,

за княжески наместник във страната

до връщане на княза е избран.

Като министър външен ръководи

и политиката с вроден талант,

обичан, уважаван от народа,

от Стефан Стамболов и Фердинанд.

Владее и езици доктор Странски,

спокоен и изкусен дипломат,

министри на държавите балкански

и по света високо го ценят.

Отличен лекар, той на сиромаси

след прегледа оставя и пари,

семейството издържа със труда си

и не спестява нито грош дори.

Заслугите му са неоценими,

но споменът за тях е заличен,

забравено е негово име

и паметник не му е построен.

- из книгата