De-Конструкция на канона • Руска неофициална лирика

Библиотека Verba magistri

Книгата представя на българския читател творци и явления, дълго време отхвърляни от официалния канон на руската литература. В центъра на вниманието е поезията, която принципно не успява да се вгради в тоталитарния естетически модел, не само по политически, но най-вече по естетически причини. Създавана в нелегални условия или в изгнание, в тази лирика водещи принципи стават чувството на вътрешна свобода и широта на духа, отказът от догмите и идеологемите на официозното изкуство.

Разгледани са проблеми на поетиката на четирима автори на руската емигрантска поезия - Марина Цветаева, Владислав Ходасевич, Георгий Иванов, и на Йосиф Бродски, нобелов лауреат, творец, чиято лирика се превърна в една от емблемите на свободата.

Авторката се обръща и към неофициалната поезия, която се създава в съветска Русия в рамките на т. нар. "алтернативна" култура, известна още като "ъндърграунд", "контракултура", "подземна поезия" и чиито ръкописи са свидетелство за творческия руски дух, за способността му да оцелява в невероятни условия.

В края на книгата читателят ще се срещне с нови преводи на д-р Магдалена Костова-Панапотова, защото много от поетите на ъндърграунда, чието творчество е предмет на анализ в предложения труд, не са познати в България или са слабо известни.

Д-р Магдалена Костова-Панайотова е завършила българска филология и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1991 з. През 1996 защитава докторат върху емигрантска руска литература; "Художественият свят на Георгий Иванов. Поезия и проза".

Тя е хоноруван преподавател към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на 12 книги с преводи и на 3 книги с литературна критика.

Носител на наградата на Националното радио за дебютната стихосбирка "Тропизми" през 1997 и на награда за литературна критика за книгата "Животът, който ми се присъни"от конкурса "Южна пролет", 2000 г.