Записки от "прехода", книга 1: 17 октомври 1989 - 17 октомври 1990

„Български културно-исторически времена и нрави” – този надсловобмисля авторът в своите записки, като поставя акцент върху характера им на културна история в личности, образи и сюжети. Но верен на себе си, отново се връща на скромното и непретенциозно: „Свидетелства за (на) времето…”. Така се роди нашето заглавие: Свидетел на своето време.

Една личност – далеч по-сложна и многостранна в същността си от познатата. А също – и от описваната. Или – от онази, която е била видима пред нас. Във времето – той остава самотен. Духът е бил винаги самотна и жертвена позиция. Неслучайно такива личности се вграждат и се превръщат в мост– мост между различните етапи в духовността. Мост между своето и „нашето“ време.

„Фигура на континуитета“ – така го нарича Елена Михайловска. А Светлозар Игов му присъжда най-високото звание в духовната йерархия – „строител на българската култура“:„Тази цялостност на неговия поглед към науката, към културата, към духовността е достатъчен, за да ни покаже, че пред нас е не просто един от големите учени специалисти, а една от големите личности – строители на българската култура.“

От съставителя

***

Първият отзив за дневника:

Скъпоценно четиво

от: Тони Зарев (tonizarev@abv.bg) дата: 07.11.2020 15:23

до: ev_belcheva2007@abv.bg

Ти отново ме дари с нещо скъпоценно. Благодаря!

Както винаги си проникнала дълбоко, нямам думи!

„Записките" на мене ще подействат разтърсващо.

Това ще е разлюляващо четиво. В него всеки може да

открие нещо за себе си, грешките си. Включително

и аз. Впрочем „който има очи да гледа, който има уши

да слуша". Дано това бъде урок за „котилата"!