Записки от "прехода", книга 2: 22 октомври 1990 - 22 февруари 1992
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Огледало
- Народност
- българска
- Година
- 2021
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 392
За книгата
Книгата излиза в памет на 100-годишнината на Блага Димитрова, която се изпълва на 2 януари 2022 г. Съдържа подробни бележки с неизвестни и непубликувани нейни текстове.
… Най-важното е, че това време на трагични социални и личностни разломи е видяно от П. Динеков през съдбата на Блага Димитрова. Отвътре и отблизо. Нейната съдба е трагичен символ на страшната тема: творец и власт. Динеков е сигурен, че онова, което не може да направи в политиката, Блага има силата да направи в творчеството си. Никой като нея не би могъл така да прогледне в тази пропаст! Тя знае как да направи това.
В този 60-годишен житейски диалог двамата видни интелектуалци запазват личната си неприкосновеност, самостойното си битие. Но в дневника като под лупа се вижда колко силно си въздействат един на друг, по сложен начин взаимно се преплитат и личните им съдби. Всъщност те изповядват едни и същи естетически и етически принципи в името на таланта и почтеността – в литературата и в живота. Уважават и ценят общността на възгледите си. Още повече ценят различията – към тях изпитват взаимен респект.
Разговорите веднага намират своя трептящ резонанс в творчеството на поетесата. Сложно кодирани, като диалози със „стария приятел“ или „бащата“, са и отпратките на Блага към личността на Динеков. А той прави всичко възможно да я върне към призванието ?, провокира я с теми, за които знае, че са „нейни“. Тук тъкмо навреме идват думите на Юри Лотман за необходимостта от система от биографии „като концентриран смисъл за участта и битието на издигнатите люде“.
Архивът на професор Петър Динеков е неговият втори живот. Всъщност – реалният му живот, който ние не познаваме. Свръхбитие. 28 години, откакто той е Отвъд, а личността му, отразена в тези тетрадки, продължава да буди спорове и страсти… Тъкмо оттук идва и отчаяната ми дързост: да направя опит поне малка част от тетрадките, от последния период – на „големите промени“, да види бял свят. Крепи ме надеждата, че чистотата и почтеността на личността, обитаваща този оазис на духа, ще накара дори наранените и уязвените да го разберат.
Евелина Белчева
