Поп Дошо

Когато за първи път срещнах името на поп Дошо в архивите, които работех си помислих, че съм попаднал на някакво необикновено Божествено дарование. С течение на времето и порасналите вече количествено косвени срещи с него аз все повече се убеждавах, че пред мен наистина се изправя един духовен исполин. Колкото малък на ръст, дребен и незабележим да беше според описанията този най-обикновен български свещеник, толкова титаничният му духовен портрет изпълваше всецяло материята, към която аз плахо пристъпвах, за да съзра ослепителната Божия искра, блестяща от изящното му записано слово. И това не веднъж, а всеки път. Докато най-накрая не издържах и реших, че името му трябва да остане чрез писаното слово, което той така добре владее и изказва именно там, откъдето се е родило и дошло до нас във Вечността.

Ето тези негови няколко изречения, нима в тях не е заключена цялата Вселена:

„Чудно същество е човекът! На всяка стъпка в земния негов живот през сълзите му гледа усмивката, през тъгата радостта, през немощта силата. А през красотата на цветята шепне гласът на живота, гласът на Бога. Вслушай се, друже, в тишината и покоя! Ще започнеш да разбираш шепота на Невидимия."