Ведическа Индия. Мит и саможертва

В тази книга ще намерите отговори на ключови въпроси като:

• Какъв е смисълът на ведическия ритуал?

• Как и защо жертвоприношението изцелява вселената от нейните несъвършенства?

• Как ритуалите пресъздават мотива за самопожертващия се бог?

• Има ли текстови доказателства за практики на самоналожена смърт (ритуални самоубийства)?

• Какво предписва традицията във връзка със самоубийството?

• Имало ли е човешки жертвоприношения в Древна Индия?

• Какъв е случаят със самозапалването на аскета Каланос от времето на Александър Македонски?

• Какви са представите на индоариите за задгробния живот и какво е било отношението им към смъртта?

• Защо безсмъртието е личностен идеал и какви са начините за постигането му?

• В каква конкурентна среда възниква учението за прераждането и има ли връзка с жертвоприношението?

• Къде е пресечната точка между ритуалното насилие и ненасилието ахимса?

• Каква е ролята на жертвоприношението във възникването на аскетизма и вегетарианството в Индия?

„Ведическа Индия: мит и саможертва“ разглежда ведическите митове, ритуалите, връзката човек–космос през призмата на мотива за саможертвата. Саможертвата не само в нейния алегоричен смисъл на себеотрицание, но и в по-първичното ѝ и буквално значение на самопожертване или себепринасяне, което с времето придобива символично-метафоричен характер.

„Смело изследване на едни от най-табуизираните и смущаващи теми като тези за самоналожената смърт и за жертвопринасянето на човек във ведическата традиция.“

- доц. д-р Гергана Русева

„Това е един многоаспектен труд, демонстриращ задълбочено познаване на традиционната индийска култура и на онази скрита логика, по които тя се развива във времето.“

- проф.д-р Милена Братоева

„Изследването е ключово както за по-доброто осмисляне на древноиндийския мироглед и произхождащите от него религиозни системи, така и за поставянето му в по-широкия контекст на типологиите в развитието на архаичната култура.“

- проф. д-р Иван Маразов

***

Гл.ас. д-р Николай Янков е роден през 1984 г. в град София. Завършва специалност Индология в Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“ (2007) и специализация към Централния институт по хинди в Агра, Индия (2008). Защитава магистратура по Индийско и иранско обществознание и културознание (2013) и докторат върху ведическия ритуализъм (2019). Преподавател е по хинди и по Религии и философски системи на Азия в СУ „Св. Климент Охридски“. Изследователските му интереси са в сферата на древните езици, ведическата традиция, старата история на Индия, номадските народи на Азия и Америка. Заедно със съпругата му Елена Щерева са автори на три книги: пътеписът за Индия „Химикал, шоколад и две рупии“ (2010; Жанет 45), сборникът с индийски истории „Прах от нозете“ (2014; Жанет 45) и романът „Влахос“ (2019; Жанет 45). Двамата имат редица преводи, сред които „Свещените пътища на един лакота“ на Уолъс Черният Елен (2011; Изток-Запад) и „Йога за деца“ от Ачаря Балакришна (2018; Изток-Запад).